През последните години растителните екстракти, като зелена фуражна добавка без{0}}замърсяване и-без остатъци, получиха широко внимание поради техните определени антиоксидантни, имуномодулиращи и-насърчаващи растежа ефекти. Проучванията показват, че растителните екстракти не само могат селективно да инхибират растежа на екзогенни вредни бактерии, но също така могат в крайна сметка да постигнат целта за подобряване на чревната функция и повишаване на имунитета на гостоприемника чрез регулиране на състава на чревната микробна флора.
Процесът на екстракция на растителни екстракти: Чрез използване на методи за физическа екстракция или екстракция, метод на накисване с химически реагенти и метод на биологична ферментация за третиране на цялото растение или част от растителния материал, което води до течни или твърди вещества с непроменена структура на ефективните компоненти, се наричат растителни екстракти.
През последните години растителните екстракти се използват като хранителни добавки за животни поради техните предимства като стабилно съдържание, безопасност, висока ефективност, без замърсяване, без остатъци и без развитие на лекарствена резистентност. Източниците на изследваните растителни екстракти включват главно лечебни растения, включително китайски билкови лекарства, плодове и зеленчуци. Често използваните методи за екстракция на растения включват традиционен метод за екстракция с вода, метод за екстракция с алкохол, както и метод с помощта на микровълни-, метод с помощта на ултразвук-, метод на подкисляване, метод на ензимна хидролиза и метод на екстракция с суперкритичен въглероден диоксид (CO2). Тези методи имат както предимства, така и недостатъци. Традиционният метод има общите предимства на проста работа и ниска цена, а за метода за извличане на вода той също има характеристиките на безопасност, опазване на околната среда и максимална защита на структурата на полизахаридите. За метода за екстракция на алкохол е по-лесно да се постигне промишлено производство, но и двата метода имат недостатъците на дълго време за екстракция, голяма доза разтворител, ниска скорост на екстракция и високо съдържание на примеси в екстракта. Други по-ефективни методи за екстракция също имат своите предимства. Методът на парна дестилация, освен че има предимствата на метода на водна екстракция, има и предимствата на по-лесния достъп до оборудването за дестилация и по-лесното отделяне на компонентите от водата. Въпреки това, по време на екстракцията на активните компоненти, термо{11}}лабилните компоненти като полизахаридите лесно се разрушават, а летливите масла са склонни към реакции на хидратация с вода, което води до промяна на вкуса. В допълнение, инструментът за разделяне на вода е скъп и генерира отпадъчни води с висока биологична нужда от кислород. Микровълнов-подпомаганият метод има предимствата на кратко време за екстракция, висока степен на използване на разтворителя и висока ефективност на екстракция, но причинява по-голямо увреждане на клетъчната структура, което води до остатък от разтворител и промени в структурата на полизахаридите. Освен това микровълновото оборудване е скъпо и в момента е ограничено до лабораторни изследвания. Ултразвуковият-подпомогнат метод запазва предимствата на микровълновия метод и не уврежда структурата на активните компоненти и има ниска температура на екстракция и ниска консумация на енергия, което го прави подходящ за извличане на полярни и топлинно-нестабилни компоненти. Въпреки това, настоящият капацитет на ултразвуковото оборудване не може да постигне промишлено производство. Суперкритичният метод за екстракция на CO2 има предимствата както на микровълновия метод, така и на ултразвуковия метод, като ефективно предотвратява окисляването и изтичането на чувствителни към топлина-вещества и тъй като няма остатък от разтворител, извлечените суровини могат да се използват като храна или за извличане на други компоненти. Въпреки това, този метод ще доведе до загуба на физически свойства поради високо налягане и има изключително високи инвестиционни разходи и високи изисквания за безопасност. Въпреки че резултатите от метода на подкисляване са надеждни, голямото количество течен екстракт затруднява концентрацията, а водоразтворимите примеси са многобройни, изискващи пречистване и обогатяване. Ензимната хидролиза е друг метод с ниска температура на екстракция и най-меки условия на екстракция, бърза скорост на реакция и лесно отстраняване на примесите. Въпреки това, този метод е скъп, има високи технически и технически изисквания и има значителни ограничения. Основните биоактивни компоненти в растителните екстракти, получени по горните методи, включват летливи масла, полизахариди, флавоноиди, феноли, алкалоиди, тритерпеноиди, органични киселини, сапонини и растителни танини, които са предимно относително стабилни вторични метаболити. Техните химични структури често съдържат групи като феноли, етери, терпени и кетони. Въпреки че тези органични функционални групи имат различни химични свойства, те могат да взаимодействат, за да поддържат здравето на организма. Източниците и процесите на екстракция на активните компоненти в растителни екстракти, докладвани от различни учени през последните години, са показани в таблицата
